Naš interes je da Srbija bude u Evropskoj uniji 1

Skoro godinu dana nakon završetka predsedavanja a uoči Dana bugarske prosvete i kulture i slovenske pismenosti, veoma značajnog praznika za Bugarsku, kao i izbora za Evropski parlament, ponovo razgovaramo sa ambasadorom Vlajkovim – sumirali smo šestomesečno predsedavanje Savetom EU i pokušali da okarakterišemo trenutnu političku klimu unutar Evropskog parlamenta i moguće uticaje na dalje proširenje Evropske unije nakon izbora.

* Bugarska 24. maja obeležava Dan bugarske prosvete i kulture i slovenske pismenosti. Jedna je od malog broja zemalja u svetu u kojima je proslava obrazovanja i kulture državni praznik. Da li možete da nam nešto više kažete o poreklu i značaju ovog za vas veoma značajnog praznika?

– Hvala Vam na divnom pitanju jer je 24. maj zaista najsvetliji praznik za svakog Bugarina. Srećni smo što se ovaj praznik ne odnosi samo na Bugarsku, već na sve zemlje koje su nekada bile ili su još uvek povezane sa ćirilicom, sa delom svete braće Ćirila i Metodija. Dozvolite mi da kažem dve reči o istoriji, kako se ovaj praznik slavio kroz vekove. Još od 11. veka crkva slavi 24. maj kao dan svete braće Ćirila i Metodija. Još od 11. veka! I sami vidite da je to veoma duga tradicija. A kao zajednički građanski i crkveni praznik, slavi se u Bugarskoj od 1851. godine. Obeležavanje je počelo u Plovdivu, a od 1957. godine taj dan je zvanični praznik i tako do dana današnjeg. Beskrajno smo srećni što poštujemo delo svete braće Ćirila i Metodija, koji su svojim radom učinili mnogo zajedno sa svojim učenicima, ne samo za Bugare, već i za sve Slovene širom sveta.

* Na koji način se ovaj praznik obeležava u Bugarskoj i da li se proslavlja u bugarskim zajednicama van matične zemlje?

– Već sam pomenuo da je ovo najsvetliji praznik za sve Bugare jer ga proslavljaju još kao deca u vrtiću, školi, kao penzioneri i stariji ljudi koji se sećaju svog detinjstva. Na ovaj dan, svaki Bugarin iskazuje veliko poštovanje prema svojim učiteljima, svojim profesorima, poštovanje prema svojim školskim drugovima, svojim kolegama studentima. Svako od njih se seća godina kada je učio ćirilično pismo, godina tokom kojih je dobio obrazovanje koje mu je dalo temelj za život. Tako da je to zaista svenarodni praznik koji se oduvek slavio, a da ljudi nisu bili primoravani da izlaze na ulicu kako bi pokazali svoje oduševljenje praznikom. Tada možete da vidite mnogo cveća, možete da vidite mnogo osmeha, možete da vidite veliku zahvalnost posebno prema ljudima u oblasti obrazovanja, kulture, koji su svojim radom vaspitali generacije Bugara kroz vekove. Tako da je to veoma lep praznik, koji proslavljaju i bugarske zajednice širom sveta. Ulazak Bugarske u Evropsku uniju 2007. godine već je ozakonio bugarski jezik kao jedan od jezika Evropske unije. Ono što je vrednije ne samo za Bugare, već i za Srbe i mnoge druge zemlje je da je ćirilično pismo postalo treća zvanična azbuka u Evropskoj uniji – nakon latinične abecede i grčkog alfabeta, tu je i bugarska azbuka, tako da to što smo mi učinili važi i za Srbiju i njeno buduće članstvo. U činjenici da je Vlada Srbije odlučila da 24. maj proglasi zvaničnim državnim praznikom i u Srbiji, zaista vidim evropski pristup da možemo sačuvati svoj identitet i u Evropskoj uniji.

* Tokom predsedavanja Evropskom unijom u prvoj polovini 2018. godine, Republika Bugarska uložila je veliki napor kako bi se potvrdila evropska perspektiva zemalja Zapadnog Balkana. Pre tačno godinu dana, na samitu Evropske unije i Zapadnog Balkana, lideri zemalja Evropske unije potvrdili su svoju trajnu i nedvosmislenu podršku evropskoj budućnosti ovog dela evropskog kontinenta. Da li ste uspeli da održite ovaj stepen podrške procesu evrointegracije Zapadnog Balkana i tokom predsedavanja zemalja koje su nakon vas preuzele tu funkciju?

– Mogu sa velikim zadovoljstvom da kažem da smo, i pre nego što je Bugarska preuzela predsedavanje EU, uložili velike napore da ubedimo naše partnere u Evropskoj uniji, države članice i evropske institucije da moramo usmeriti fokus Evropske unije, naše Evropske unije, ka zemljama zapadnog Balkana i da pitanje proširenja Evropske unije uvrstimo u dnevni red Evropske unije. Smatram da smo tim našim naporima, još pre nego što smo preuzeli predsedavanje, postigli mnogo, naišli smo na puno razumevanje, dali smo ogroman broj argumenata da Evropska unija ne može biti celovita sve dok na karti imamo belu mrlju koja pokriva tih šest zemalja. To je dalo dodatni podsticaj reformama u Srbiji, jer je jasno da za učlanjenje u Evropsku uniju moraju da se ispune određeni kriterijumi, ali, da bi se ispunili ti kriterijumi, moraju biti sprovedene mnoge reforme. Ono što smo više puta rekli i razgovarali ovde sa našim srpskim partnerima je da građani Srbije te reforme ne treba da shvate kao nešto što se radi zato što to Brisel želi. To je nešto što se radi u interesu građana Srbije. Veoma je važno da ljudi shvate da će im bolji život biti obezbeđen boljom organizacijom društva, boljom organizacijom države. Jer mi primenjujemo modele koji su se decenijama dokazivali u najnaprednijim zemljama Evrope. Na osnovu bugarskog iskustva mogu da kažem da su reforme u našoj zemlji nailazile na otpor ljudi, jer je došlo do određenih promena u oblasti privrede ili u drugim oblastima, ali su ljudi razumeli njihov smisao. I ako danas pitate bilo kog Bugarina da li želi da izađe iz Evropske unije, siguran sam da to niko neće želeti, jer su prednosti života u Evropskoj uniji očigledne.

* Sofijski plan prioriteta, koji je usvojen tokom samita, definisao je nove mere saradnje sa regionom. Koji su konkretni koraci preduzeti u vezi sa tim prethodnih 12 meseci?

– Možda bi trebalo da se nadovežem na odgovor na Vaše prethodno pitanje i da naglasim da je za Bugarsku, nakon završetka predsedavanja, pa sve do danas – a i ubuduće, to dugoročna obaveza i da će u okviru Evropske unije nastaviti da radi da se pitanje Srbije i drugih zemalja zapadnog Balkana održi u vrhu dnevnog reda. Mi smo preuzeli obavezu da, dok Srbija i druge zemlje ne postanu članice Evropske unije, doprinosimo promenama u njima, njihovom boljem tretmanu u Evropskoj uniji, i to ćemo nastaviti da radimo. Mi se trudimo da na svaki način pomognemo – i kao zemlja na bilateralnoj osnovi i kao članica Evropske unije. Vi znate da se na osnovu Sofijske deklaracije i drugih formata stalno pronalaze i dodeljuju razna sredstva, realizuju se različiti projekti u mnogim oblastima. Naveo bih samo neke od tih oblasti. To je pre svega razvoj infrastrukture u regionu, energetska povezanost, povezanost ljudi, ako hoćete, svi ti obrazovni programi koji čine Erazmus 2, povezanost je i ukidanje rominga najpre između zemalja regiona i sve aktivnosti koje se preduzimaju kako bi se najpre smanjio, a u perspektivi i ukinuo roming sa Evropskom unijom. Svaka od ovih aktivnosti usmerena je na pripremu Srbije i drugih zemalja za članstvo u Evropskoj uniji. Na primer, 190 miliona evra namenjeno je železničkoj i lučkoj infrastrukturi, 11 novih projekata, biće modernizovano više od 300 kilometara železničkih pruga, 400 kilometara putne infrastrukture, biće izgrađen Koridor 8 koji je značajan za ceo region, paket energetske efikasnosti na zapadnom Balkanu – 30 miliona evra obezbeđeno je iz budžeta Evropske unije, već sam pomenuo obrazovanje i mobilnu telefoniju.

“ Izbori za Evropski parlament održavaju se upravo u vreme našeg intervjua. Kako će, po Vama, izražena polarizacija u Evropskom parlamentu koja se očekuje nakon ovih izbora, uticati na proces proširenja Evropske unije?

– Lepo pitanje, veoma aktuelno pitanje. Tačno je da su ovog puta izbori za Evropski parlament drugačiji od prethodnih, jer je u proteklom periodu Evropska unija prošla kroz složene krize, čak je i mnogo skeptika koji kažu da će se Evropska unija raspasti, da Evropske unije neće biti, itd. Ja, međutim, mislim da su upravo te krize poslednjih godina učinile Evropsku uniju jačom. Sa stanovišta bugarskog društva, mogu kategorički da tvrdim da je naše opredeljenje jaka Evropska unija, ali ovi izbori u velikoj meri neće biti nacionalni izbori. Ovi izbori će u velikoj meri odlučivati o trendovima razvoja Evropske unije. Za Evropsku uniju, ako hoćete, i za građane bilo koje zemlje, najopasnije bi bilo da nacionalizam, da ekstremni nacionalizam izbije na vrh. Molim se da se to ne dogodi. Izgledi za to nisu veoma veliki, ali takvi rizici ipak postoje. Veoma dobro razumem da su ovi izbori bitni za zemlje kao što je Srbija, jer će se nakon ovih izbora videti da li će se zadržati trenutni odnos snaga u Evropskom parlamentu a zatim i u Evropskoj komisiji, što mislim da je najbolje za Srbiju i ostale zemlje regiona, jer je sadašnja vladajuća većina dokazala svoj odnos prema proširenju. A mi ćemo biti najsjajnija crvena lampica koja će stalno sijati, jer ćemo neprekidno biti ti koji će visoko držati zastavu takvog dnevnog reda. Zato mislim da je očuvanje sadašnjeg odnosa snaga u Evropskom parlamentu i Evropskoj komisiji najbolje za Srbiju i zemlje zapadnog Balkana.

НАШЕТО ИНТЕРВЮ: РАДКО ВЛАЙКОВ, ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В СЪРБИЯ

Наш интерес е Сърбия да бъде в Европейския съюз

България председателстваше Съвета на Европейския съюз и по този повод разговаряхме с посланика на Република България в Сърбия Радко Влайков както за приоритетите на Българското председателство, така и за положението на българското малцинство в Сърбия. Почти една година след приключването на Българското председателство и в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, отново разговаряме с посланик Влайков – обобщихме шестмесечното Българско председателствона Съвета на ЕС и се опитахме да оценим моментния политически климат в рамките на Европейския парламент и възможното влияние за по-нататъшното разширяване на Европейския съюз след изборите.

* България отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на 24 май. Тя е една от малкото страни в света, където честването на образованието и културата е национален празник. Можете ли да ни кажете нещо повече за произхода и значението на този Ваш голям празник?

– Благодаря за чудесния въпрос, защото наистина 24 май е най-светлият празник за всеки един българин. Ние сме щастливи, че този празник е не само за България. Той е за всички страни, които са били свързани или са свързани с кирилицата, с делото на светите братя Кирил и Методий. Позволете ми да кажа две думи за историята – как се е отбелязвал този празник през вековете. Още от 11-и век църквата празнува 24 май като Ден на светите братя Кирил и Методий. Още от 11-и век! Сами разбирате, че това е една много дълголетна традиция. А като смесен граждански и църковен празник се празнува в България от 1851 година. За пръв път тогава празнуването е започнало в Пловдив. И вече от 1957 година става официален празник и до ден днешен. Ние сме безкрайно щастливи, че уважаваме делото на светите братя Кирил и Методий, които са направили много – те и техните ученици, със своето дело не само за българите, но и за всички славяни по света.

* Как се празнува този празник в България и празнуват ли го българските общности извън родната си страна?

– Вече споменах, че това е най-светлият празник за всеки един българин. Защото той се празнува от малкото дете в детската градина, в училището, до пенсионерите и възрастните хора, които си спомнят своето детство. В този ден всеки един българин уважава своите учители, своите професори, уважава своите съученици, своите състуденти. И всеки си спомня за годините, в които се е учил на кирилицата, за годините, в които е получил своето образование, което му е дало основата за неговия живот. Така, че това наистина е всенароден празник, който винаги се е отбелязвал без да бъдат хората принуждавани да излязат на улицата, за да покажат своята радост от празника. Тогава можете да видите много цветя. Можете да видите много усмивки. Можете да видите огромната благодарност особено към хората от сферата на образованието, на културата, които със своя труд през всичките векове са възпитали поколения българи. Така че това е много красив празник, който с огромно желание се празнува и от българските общности по света, където има български общности. Влизането на България през 2007 година в Европейския съюз вече узакони българския език като един от езиците на Европейския съюз. Но това, което е много по-ценно, не само за българи, а и за сърби и за много други държави, е, че кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз – след латиницата и гръцката азбука. Така че това, което ние сме направили, е и за Сърбия и за нейното бъдещо членство. Така че в това виждам, във факта, че сръбското правителство взе решение за обявяване на 24 май за официален празник и в Сърбия, аз виждам наистина един европейски подход да можем да защитим своята самобитност и идентичност в Европейския съюз.

* По време на Българското председателство на Европейския съюз през първата половина на 2018 година Република България положи големи усилия да потвърди европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Точно преди една година, на Срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани, лидерите на страните от Европейския съюз потвърдиха своята трайна и недвусмислена подкрепа за европейското бъдеще на тази част от европейския континент. Успяхте ли да запазите това ниво на подкрепата за евроинтеграционния процес на Западните Балкани и по време на председателството на страните, които поеха тази роля след Вас?

– Мога да кажа с огромно удовлетворение, че още преди България да поеме своето председателство ние положихме неимоверни усилия, за да убедим нашите партньори в Европейския съюз, държавите-членки, европейските институции, именно в необходимостта да върнем фокуса на Европейския съюз, на нашия Европейски съюз, към държавите от Западните Балкани, да върнем темата за разширяването на Европейския съюз в дневния ред на Съюза. Ние с тези наши усилия още преди да поемем председателството смятам, че постигнахме много. Намерихме пълно разбиране, дадохме огромните аргументи за това, че Европейският съюз не може да бъде цялостен, докато имаме на картата едно бяло петно, където са тези 6 страни. Това даде допълнителен импулс за реформите в Сърбия, тъй като е ясно, че за да се стигне до Европейския съюз, трябва да се изпълнят определени критерии. А за да се изпълнят тези критерии, трябва да се изпълнят много реформи. Това, което многократно сме казвали и сме разговаряли тук с нашите сръбски партньори, е, че тези реформи не трябва гражданите на Сърбия да ги разбират като нещо, което се прави, защото Брюксел го иска. Това е нещо, което се прави в интерес на сръбските граждани. Много е важно хората да разберат това, че по-добрият им живот ще бъде гарантиран от по-добрата организация на обществото, от по-добрата организация на държавата. Все пак ние следваме модели, които десетилетия наред са се доказали в държавите, които са най-проспериращи в Европа. Аз мога да кажа това въз основа на българския опит. В началото реформите у нас срещаха съпротивата на хора, защото се стигаше до редица промени в различни сфери на икономиката или в други сфери. Но хората разбраха смисъла. И ако днес питате един българин, иска ли да излезе от Европейския съюз, сигурен съм, че никой няма да иска да излезе. Защото са очевидни предимствата на живота в Европейския съюз.

* Приетият по време на срещата Софийски дневен ред определи нови мерки за сътрудничество с региона. Какви конкретни стъпки са предприети в това отношение през последните 12 месеца?

– Може би да съчетая, да свържа с отговора на предишния Ви въпрос, да подчертая и това, че за България след края на председателството, до ден днешен, а и занапред е един дългосрочен ангажимент и ще продължи да работи активно в рамките на Европейския съюз за задържане високо в дневния ред на темата за Сърбия и останалите държави от Западните Балкани. Ние сме поели един ангажимент. Докато Сърбия и другите страни не станат членки на Европейския съюз, ние да допринасяме за промените в тях, за по-доброто им възприемане в Европейския съюз, ние ще продължаваме. Ние се стараем по всякакъв начин да помагаме и като държава на двустранна основа, и като Европейски съюз. Знаете, че по линия и на Софийската декларация и на различни други форми непрекъснато се намират, отпускат се различни средства, реализират се различни проекти в най-различни области. Бих изброил само някои от тези области. Това е преди всичко развитие на инфраструктурата в района, на енергийната свързаност, въобще на цялата свързаност и между хора, ако щете, всички тези образователни програми, които са Еразъм+. Свързаност е, ако вземете отпадането на роуминга първо между държавите от региона. И вече всички действия, които се предприемат първоначално за намаляване, а в перспектива и отпадане на роуминга с Европейския съюз. Всяка една от тези дейности е насочена към подготовката на Сърбия и останалите държави към Европейския съюз. Например, 190 милиона евро се отпускат за железопътната и пристанищна инфраструктура, 11 нови проекта, ще бъдат модернизирани повече от 300 километра железопътни линии, 400 км пътна инфраструктура, Коридор номер 8 ще бъде изграден, който има отношение към целия район, пакета за енергийната ефективност в Западните Балкани – 30 милиона евро са предвидени от бюджета на Европейския съюз.

* Изборите за Европейски парламент се провеждат точно по време на нашето интервю. Според Вас, как изразената поляризация в Европейския парламент, която се очаква след тези избори, ще се отрази върху процеса на разширяване на Европейския съюз?

– Хубав въпрос, много актуален въпрос. Наистина този път изборите за Европейски парламент са по-особени, отколкото предходните. Защото през този период Европейският съюз мина през сложни кризи. Дори има много скептици, които казват, че Европейският съюз ще се разпадне, Европейският съюз нямало да го има и така нататък. Но аз смятам, че точно тези кризи през последните години направиха Европейския съюз по-силен. Поне от гледна точка на българското общество мога категорично да кажа, че нашето предпочитание е един силен Европейски съюз. Но тези избори в много голяма степен няма да бъдат национални избори. Тези избори в много голяма степен ще избират тенденции на развитието на Европейския съюз. Най-опасното за Европейския съюз, ако щете, и за гражданите на всяка една отделна държава, би било, ако национализмът, ако крайният национализъм, вземе връх. Това се моля да не стане. Перспективите за това не са много високи, но все пак съществуват такива рискове. Аз разбирам много добре, че тези избори имат значение за страни като Сърбия. Защото след тези избори ще се види, ако се запази приблизително сегашното съотношение на силите в Европейския парламент и след това в Европейската комисия, аз смятам, че това е най-доброто за Сърбия и останалите държави. Защото тази управленческа върхушка доказа отношението си към разширяването. И ние ще бъдем най-силната червена лампичка, която непрекъснато ще свети, ще бъдем непрекъснато онзи инструмент, който ще държи високо този дневен ред. Така, че аз смятам, че запазването на досегашното съотношение на силите в Европейския парламент и в Европейската комисия е най-доброто и за Сърбия, и за държавите от Западните Балкани.

Podržite nas članstvom u Klubu čitalaca Danasa

U vreme opšte tabloidizacije, senzacionalizma i komercijalizacije medija, duže od dve decenije istrajavamo na principima profesionalnog i etičkog novinarstva. Bili smo zabranjivani i prozivani, nijedna vlast nije bila blagonaklona prema kritici, ali nas ništa nije sprečilo da vas svakodnevno objektivno informišemo. Zato želimo da se oslonimo na vas.

Članstvom u Klubu čitalaca Danasa za 799 dinara mesečno pomažete nam da ostanemo samostalni i dosledni novinarstvu u kakvo verujemo, a vi na mejl svako veče dobijate PDF sutrašnjeg broja Danas.